Министерство на труда и социалната политика
Агенция по заетостта
Моля изчакайте
Начало>Заетост на чужденци - въпроси и отговори

Заетост на чужденци - въпроси и отговори

ВЪПРОС                                             

ОТГОВОР                                                               

Във връзка с проучването на пазара на труда има ли изискване към работодателите за определен минимален брой обяви в местни, централни или електронни средства за масово осведомяване? Може ли обявите да бъдат публикувани само в местни или само в централни, както и само в електронни средства за масово осведомяване?

В нормативната уредба няма изискване за конкретен брой обяви или ограничения за вида на средствата за масово осведомяване, където са публикувани. Необходимо е работодателят да е представил доказателства, че  активно е търсил в предходен период /не по-малък от 15 дни и не по-голям от 3 месеца/ в рамките на пазара на труда нужния му специалист, като по категоричен начин показват обективната невъзможност на работодателя да наеме на свободното работно място по трудово правоотношение български граждани или чужденци с приравнени на техните права с исканата професия, специалност и/или квалификация.

 Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 9 от Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ППЗТМТМ/, сключеният по условията на българското законодателство трудов договор влиза в сила от датата на издаване на документа за пребиваване на работника-гражданин на трета държава. Как се отразява това обстоятелство в трудовия договор?  

В трудовият договор, сключен с работника-гражданин на трета държава, следва да се включи изрична клауза, в която се съдържа посоченото обстоятелство.

 При преминаване от регистрационен режим на краткосрочна сезонна заетост до 90 дни в разрешителен режим за сезонна заетост до 9 месеца на едно и също лице при същия или нов работодател, изисква ли се представяне на легализирани документи за образование, специалност, правоспособност, професионална квалификация и опит на лицето, съгласно чл.2, ал.1, т.4 от ППЗТМТМ? В случай, че сезонният работник не притежава необходимото образование, специалност и опит за заеманата от него длъжност по трудов договор, ще бъде ли това пречка за продължаване на заетостта от 90 дни до 9 месеца?  

Към заявлението за продължаване на заетостта на сезонния работник се прилагат документите по чл. 20,ал. 1 от ППЗТМТМ, вкл. легализирани документи за образование, специалност, правоспособност, професионална квалификация и опит на сезонния работник, съгласно изискванията за заемане на длъжността. В случай, че чужденецът не притежава необходимото образование, квалификация и опит за заемане на длъжността, сезонната заетост на лицето не следва да се продължи до 9 месеца.

 Необходимо ли е да има застъпване в заетостта между края на трудовия договор в сезонна заетост до 90 дни и началото на трудовия договор при продължаване на заетостта до 9 месеца, ако сезонният работник смени работодателя?

С цел да не се допусне прекъсване в заетостта на сезонния работник, заявлението за предоставяне на разрешение за извършване на сезонна работа до 9 месеца се подава от работодателя не по-късно от 14 дни преди изтичане на срока на регистрираната по чл. 24, ал. 3 от ЗТМТМ заетост

 Как се прилага изискването по отношение на документите за завършено образование, специалност, правоспособност, професионална квалификация и опит на работника-гражданин на трета държава, които следва да бъдат легализирани по съответния ред и придружени със заверен превод на български език?   

За да бъдат валидни в България и да могат да послужат пред българските институции, издадените от друга държава документи следва да бъдат допълнително оформени по определен начин, който зависи от това, дали съответната държава е страна по Хагската конвенция, дали между нея и Република България има влязъл в сила и все още действа Договор за правна помощ или тази държава не попада в нито една от първите две групи държави.

Всички документи издадени от властите в чуждата държава, страна по Хагската конвенция, следва да бъдат оформени с апостил, поставен от нейното Министерство на външните работи. Документите, оформени с апостил, трябва да бъдат преведени на български език по един от двата посочени по-долу начини:

  1. от консулски или дипломатически служител в държавата по произход на документа;
  2. от оторизирана от Министерството на външните работи на Република България Агенция за преводи.

Преводът на документа на български език трябва да бъде заверен от сектор „Легализации и заверки” в отдел „Административно обслужване на гражданите” на дирекция „Консулски отношения” на Министерството на външните работи на Република България.

За държавите, с които Република България има подписани двустранни договори за правна помощ, в които са залегнали текстове за освобождаване на документите от легализация с апостил, издадените от чуждата държава документи следва да носят щемпел на оторизираното в договора ведомство. Така издаденият документ се признава от българските институции и се нуждае единствено от превод на български език и заверка на превода.

В случай че документите, произхождащи от друга държава, не притежават или не могат да бъдат снабдени с апостил, за да произведат действие на територията на Република България, те трябва да бъдат удостоверени (легализирани) съгласно общоприетата практика:

  • изисква се документът да бъде заверен от Министерството на външните работи на издаващата държава;
  • щемпелът на Министерството на външните работи на издаващата  държава следва да бъде удостоверен/легализиран от българското дипломатическо или консулско представителство в тази държава.

 

Допълнителна информация относно държавите, страни по Хагската конвенция, както и списък на държавите, с които Република България има подписани двустранни договори за правна помощ, можете да намерите на: http://www.mfa.bg/bg/pages/51/index.html